Навигация
ПИМП
СИМП
Болнична помощ
Виртуална библиотека
Завръщане към първичната помощ препоръчва доклад на СЗО

zdrave.net

По-доброто използване на съществуващите превантивни мерки би могло да намали глобалната тежест на заболяванията с до 70%. Това отчита новият годишен доклад на Световната здравна организация, който бе представен вчера в Алмати, Казахстан. „Първична здравна помощ - сега повече от всякога” е озаглавен документът, който отчита, че в държави с еднакво ниво на икономическо развитие, здравеопазването е по-добро там, където здравните грижи са организирани около първичните здравни грижи.

През 20-ти век болниците с високо квалифицираните си специалисти и развити технологии придобиха водеща роля в здравната система в повечето държави по света, отчита докладът. Днес тази диспропорция се превръща в основна причина за неефективност, твърдят авторите му. Така например в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 35%-ното нарастване на броя на лекарите през последните 15 години е предизвикано от непрекъснатия ръст на броя специалисти в болниците – с около 50% за периода 1990-2005 г., в сравнение с едва 20% увеличение на броя на общопрактикуващите лекари. Опитът на индустриализираните държави обаче сочи, че усилията, съсредоточени в болничната помощ, не водят до добра възвращаемост на инвестираните средства (poor value for money). Медицинските услуги, централизирани в болниците, водят до значителни разходи под формата на ненужни медицински дейности и ятрогенеза (заболявания, предизвикани по някакъв начин от прилаганото лечение).

За да поведе здравните системи към по-добро представяне, докладът призовава за връщане към първичната здравна помощ. Първичните здравни грижи предлагат и най-добрия начин за справяне с три нещастия в живота през 21-ви век: глобализацията на нездравословен начин на живот, непланираната бърза урбанизация, както и застаряването на населението, отбелязва документът. Тези тенденции допринасят за повишаване на хроничните болести като сърдечни заболявания, инсулт, рак, диабет и астма, които поставят нови изисквания за дългосрочна грижа и силна подкрепа от страна на общността. Многосекторният подход е централен за превенцията, тъй като основните рискови фактори за тези заболявания са извън здравния сектор, отбелязва докладът на СЗО.
Извън това документът отчита, че в глобален мащаб годишните държавни разходи за здравеопазване варират от около $20 до над $6000 на човек. За 5,6 милиарда хора в държави с ниски и средни доходи, повече от половината от всички здравни разходи се заплащат от джоба им. Никога досега не е имало толкова ресурси за здраве, отбелязва докладът. Делът на средствата, заделяни за здравеопазване по света, нараства с по-бързи темпове от БВП – от 8% от световния БВП  през 2000 г. до 8,6% през 2005 г. В абсолютни стойности и като се отчита инфлацията, това представлява 35% ръст в световните разходи за здраве за петгодишен период. Въпреки това докладът отчита, че прогресът в здравеопазването през последните десетилетия е неравностоен и значителен брой държави изостават.

 

Петте основни недостатъка на здравните системи съм момента, според СЗО

Обратнопропорционални грижи: Хората с най-добри финансови възможности, чиито нужди от потребяването на здравни услуги често са най-нищожни, всъщност консумират повече медицински услуги, докато хората с по-малки възможности и повече здравни проблеми често нямат достъп до тях. Публичните средства за здравни услуги често облагодетелстват богатите повече от бедните.

Разоряващи грижи: Когато липсва социална защита и хората в голяма степен плащат от джоба си при предоставяне на медицинската услуга, разноските им често са непосилни. Над 100 милиона души по света всяка година изпадат под прага на бедността, защото им се налага да плащат за здравни грижи.

Фрагментирани грижи: Тясната специализация на доставчиците на здравни услуги и фокусът върху програми за контрол на конкретни заболявания предотвратява холистичния подход към индивида и подценява необходимостта от продължаваща грижа. Здравните услуги, предоставяни за бедните и маргинализирани групи, често са силно фрагментирани и недофинансирани.

Небезопасни грижи: Зле организираните здравни системи не успяват да осигурят сигурност и хигиенни стандарти, което води до високи нива на вътреболнични инфекции, медицински грешки и други предотвратими странични ефекти, които са подценявана причина за смъртност и лошо здраве.

Погрешно насочени грижи: Заради насочването на основните ресурси към лечебни услуги на висока цена и подценяване потенциала на първичната превенция и промоция на здравето, светът не успява да предотврати до 70% от заболеваемостта.

Публикивано от Румен Христов на 16.10.2008 12:04:03
Последна редакция 16.10.2008 12:41:38
Вашето мнение
Вашето име * :
Коментар * :
СПАМ проверка 16 + 15 = ?
Най-четено
Връзки
Етични кодек...
Удостоверени...
Сайтове с мед...
Други докуме...
Членове на Ко...
Дубликат на У...
Контакти
ОБЯВИ
Членове на Ко...
Последно във форума
изпращане на...
относно Анке...
новите рецеп...
Превенция на...
Новите прави...
Трябва ли БЛС...
Национална з...
"Св.Анна&quo...
Как да се орг...
СДО
Администрация