През 60-те години на миналия век проф. Робърт Фетър и проф. Джон Томпсън от Йейлския университет разработват системата на диагностично-свързаните групи (ДСГ). През 1996 г. с ДСГ вече работят 90% от болниците в САЩ и 60% - в Западна Европа. Според ситуацията и поставените цели, те могат да служат за измерване на клиничната дейност, за целите на финансирането и управлението, или за сравнение между лекари и лечебни заведения.
В България през 1995 г. тръгва първият пилотен проект за въвеждане на ДСГ в болничната система, но през 2009 г. тази идея изглежда забравена. С дата 29 май въпросът се повдига отново, но не от политици или здравни институции, а от съсловната организация на лекарите в България.
Към момента броят на неосигурените у нас е над 1 млн. души, приходите на Националната здравноосигурителна каса от началото на годината са по-ниски от заложените в бюджета, а светът е в икономическа криза, отбеляза председателят на БЛС д-р Божидар Нанев по време на форум за реформата в болничното здравеопазване в петък. Опасенията на съсловната организация са, че в условията на финансов недоимък и притисната от новия позитивен лекарствен списък, здравната каса може да реши да пренасочи средства, предвидени за медицински дейности, към плащания на лекарства. Ако бъдат въведени нови рестрикции за здравноосигурителните плащания, се създават предпоставки за фалити на лечебни заведения и ограничаване на достъпа на населението до медицинска помощ. Затова от лекарската съсловна организация призовават това да се предотврати, като се търсят възможности за подписване на анекс към рамковия договор. Една от възможностите е да отпадне чл. 26, т. 5 от Националния рамков договор, отбелязва д-р Нанев. Тя гласи, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не искат плащане или доплащане от осигурени лица за дейност, която се заплаща от здравната каса.
НЗОК трябва най-после да признае, че не може да финансира изцяло 300 клинични пътеки, смята и зам.-директорът на здравноосигурителната институция д-р Глинка Комитов. „Парите са адски недостатъчни, не можем да поддържаме здравната система в сегашния й вид с тези средства, следователно трябва да я променим”, коментира той. Но веднага допълва, че говори от свое име, а не като представител на касата – от там бил в отпуск. Според д-р Комитов първо трябва да се формират цени – по възможност всяко лечебно заведение за себе си, а след това касата да каже каква част ще може да поеме. Остатъкът можел да се поеме от здравните фондове като надграждащ стълб.
В дългосрочен план за подобряване на болничното финансиране у нас от Лекарския съюз предлагат въвеждане на диагностично-свързаните групи. Сегашната система на финансиране на болниците чрез клинични пътеки е изживяла своето време и създава изкривяване на здравната статистика и свръхоспитализация, посочва д-р Божидар Нанев. Според него прилагането на ДСГ в българските болници може да започне 2010 или най-късно 2011 г.
Според Деян Прокопов, софтуерен експерт, който от 2004 г. работи в тази сфера, голяма част от пътя за въвеждането на новата методика у нас е извървян. Още през 1995 г. е тръгнал първият пилотен проект, който обхванал 20 болници в Габровско, Смолянско и София. Сред тях обаче нямало университетски, затова и данните не били оценени като достатъчно представителни. През 2001 г. тръгва втори проект с включени 41 болници. Повечето лечебни заведения за болнична помощ у нас са софтуерно и хардуерно оборудвани за въвеждането на ДСГ, експерти от всички тях са обучени за кодиране, посочва Прокопов. Оказва се, че сега най-голямата пречка за въвеждането на новия метод е липсата на политическо решение това да се случи. В чисто технически план пък трябва да се избере класификационна система и да се закупят правата за прилагането й в България.
Още през 2004 г. е разписана Пътна карта за въвеждане на диагностично-свързаните групи от 2006 г., припомни бившият директор на НЗОК и ексконсултант на БЛС за рамковия договор д-р Димитър Петров. Когато излезли резултатите от пилотните проекти обаче се оказало, че за финансиране на болничната помощ у нас ще са нужни почти два пъти повече средства от наличните, отбеляза той. Това стреснало политиците и работата по въвеждането на новата методика замряла, твърди Петров. Иначе за въвеждането на диагностично-свързаните групи ще са необходими поне 2 до 4 години, пресмята екс-директорът на здравната каса.
2012-2013 е реалистичният срок за въвеждане на ДСГ, за да се случи промяната плавно и без сътресения, смята и председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров. Според него е крайно време това да се случи, след като от 1995 г. насам в диагностично-свързаните групи е вложен сериозен финансов ресурс. Новият подход за финансиране ще е полезен и за пациентите, и за лекарите и техните доходи, смята д-р Димитров.
Единствената институция, която има 90% готовност за въвеждане на диагностично-свързаните групи, е НЗОК, твърди нейният зам.-директор д-р Комитов. Новата система няма да компенсира недостига на средства в здравната система, но ще покаже на обществото колко пари не достигат, смята той. Само че не здравната каса, а политиците у нас трябва да вземат решение за преминаване към ДСГ, подчерта д-р Комитов. За да има промени в здравната ни система, новото управление на страната трябва да инициира дискусия още в началото на мандата си, за да може в края на първата година да е налице консенсус и от втората реформите да стартират, убеден е зам.-шефът на НЗОК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Елица Тодорова zdrave.net |
