ЗАКОН

Проект

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за здравето

(Обн. ДВ, бр. 70 от 2004 г., доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94, 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95 и 102 от 2006 г.; изм., бр. 31, 41, 46, 59, 82, 95 от 20.11.2007 г.,изм., бр. 13 от 2008 г.)

§ 1. В глава втора, раздел V наименованието се изменя така: „Здравна информация и медицинска документация”.

§ 2. Създават се чл. 27 а – чл.27 б:

Чл. 27а (1) Здравната информация по чл.27, ал.1 е служебна тайна. Медицинските специалисти и служителите по чл. 27, ал. 2 са длъжни да не разгласяват медицинската информация, както и всяка друга информация за пациента, станала им известна при или по повод оказване на медицинска помощ, когато пациентът или негови близки имат интерес тя да бъде запазена в тайна.

(2) Всяко лечение подлежи на документиране. Редът за водене, съдържание, съхранение и достъп до медицинската документация се определя с наредбата по чл.27, ал.3.

(3) Всеки пациент има право на пълен достъп до медицинската документация за своето лечение.

(4) Информацията по чл. 27 и ал. 3 се предоставя на лицето на основание писмено искане, при възможност незабавно, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на молбата.

Чл. 27б (1) За всеки пациент се съставя лично здравно досие, което се води на хартиен и магнитен носител

(2) Здравното досие по ал.1 се създава, обобщава, води и съхранява от избраният от пациента общопрактикуващ лекар за осъществяване на доболничната здравна помощ.

(3) Всяка лечебна интервенция се описва в личното здравно досие от общопрактикуващият лекар.

(4) В случаите, когато пациентът направи нов избор на общопрактикуващ лекар (временен или постоянен), новоизбраното лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ изисква по подходящ начин извлечение от здравното досие по ал.1 (копие или етапна епикриза) от предишния общопрактикуващ лекар.

(5) Предишният общопрактикуващ лекар се задължава да изготви и представи по подходящ начин документацията по ал. 4 на новоизбрания лекар в 14-дневен срок от деня на постъпване на искането. В случаите, когато няма регистрирани посещения от пациента общопрактикуващият лекар издава служебна бележка, която удостоверява липсата на лично здравно досие.

(6) При смърт на пациента неговият съпруг/а, роднините му по права линия, а по съребрена - до втора степен, могат да получат достъп до здравното му досие, освен при наличие на изрична забрана за това от пациента.

(7) Съдържанието, формата и редът за водене, използване, съхранение и за достъп до личното здравно досие на пациента се определят с наредбата по чл.27, ал.2.

§ 3. В чл. 28, ал. 2 накрая се добавя ”а в случаите по ал. 1, т. 1 - само на лицата, които участват пряко в лечебния процес.

§ 4. В глава трета се правят следните изменения:

1.В раздел І в чл.81, ал.1 накрая се добавя “ и в съответствие със здравните си потребности”

2. раздел II се отменя.

§ 5. Създавасе глава Трета а:

„ Глава трета „а”

Права и задължения на пациента

Раздел I

Права на пациента

Чл. 116 а. (1) Пациент е всяко лице, което търси или на което се оказва медицинска помощ или други медицински услуги, с или без негово съгласие.

Чл. 116 б (1) Всеки пациент получава медицинска помощ в съответствие със своите здравни потребности, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, , културно равнище, сексуална ориентация, обществено или имуществено положение, местоживеене, вид и причина на заболяването, независимо от времето на получаването й.

(2) Медицинска помощ се предоставя без каквато и да е дискриминация, основана на финансови ресурси.

Чл. 116в.(1) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2. профилактика и превенция;

3. достъпна и качествена медицинска помощ, при условията на този закон и Закона за здравното осигуряване;

4. информация поднесена по разбираем начин, за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

5. информирано съгласие;

6. свободен избор и смяна на изпълнители на медицинска помощ ;

7. тайна и конфиденциалност;

8. уважение към свободното време при болничен престой;

9. диагностика и лечение съобразно медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика;

10. безопасност при предоставянето на медицинска помощ;

11. достъп до високотехнологични методи за диагностика и лечение;

12. избягване на ненужно страдание и болка по време на лечението;

13. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
14. на жалба и защита на своите права;

           15. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
            16. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
            17. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

18. право на здравно осигуряване при условия и по ред, определени със закон.

19. да бъде представляван от пациентски организации;

(2) При хоспитализация пациентът има право:

1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. на достъп за посещения;

3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;

4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;

5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.

6. при изписване да получи епикриза;

(3) Правата на пациента не могат да бъдат предмет на отказ за упражняването им, освен в предвидените в този закон случаи.

(4) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Раздел II

Задължения на пациента

Чл. 116 г. (1) Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве и да не го уврежда умишлено;

2. да пази и да не уврежда умишлено здравето на други лица;

3. да дава добросъвестно необходимата информация за своето здравословно състояние, и да съдейства на изпълнителните на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на неговото здраве;

4. да спазва установения вътрешен ред в лечебните и здравните заведения, в които получава медицинска помощ, и да уважава професионалното и човешко достойнство на лекарите и другите медицински специалисти.

5. да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с подържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му.

6. да не прекъсва здравноосигурителните си права и да заплаща за всяко посещение при личния лекар, специалиста, за извършване на изследвания, при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, в размер, при условия и по ред, предвидени в закон.

7. да съдейства на лекщуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция за:

а) историята на заболяването, провежданото лечение, приеманите лекарства и рисковите фактори, свързани със заболяването му;

б) наследствени, онкологични, психиатрични заболявания на членовете на семейството си, доколкото са му известни;

в) случаите, в които заболяването му застрашава или може да застраши живота на лекарите и другите медицински специалисти или сигурността на други пациенти;

г) направените до този момент волеизявления относно оказване на медицинска помощ.

8. да съдейства на държавните и обществени органи за прилагане на профилактични мерки и на контрол за спазване на санитарно-хигиенните норми и правила, както и по време на епидемични инфекциозни взривове, когато е лично засегнато здравето на пациента и членове на семейството му.

9. да уведомява незабавно здравните органи, в случаите на появяване на остро заразно заболяване; когато той е носител на заразното заболяване, да предоставя информация за лицата, от които се е заразил и тези, които могат да бъдат заразени от него.

10. да съобщава своевременно в рамките на 24 часа на семейния си лекар за открито инфекциозно заболяване както лично на него , така и на членове на семейството

11. да съдейства за прилагането на карантинни и други мерки и за ликвидирането на огнищата и източниците на зараза.

12. да се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;

13. да спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания по реда упоменат в съответните наредби на Министерство на здравеопазването и разяснени от лекуващият лекар.

14. да изпълнява предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;

15. да не влиза в кабинета на лекаря или в лечебното заведение с оръжие, освен в случаите, когато оръжието се носи по служба;

16. да съхранява надлежно личната си медицинска документация предоставена му от лечебното заведение.

17. при планово постъпване в болница да представи цялата налична медицинска документация по профила на заболяването (епикризи, амбулаторни листове от прегледи при личния лекар или специалист, изследвания извършени амбулаторно и др.);

(2) Лекарят не носи отговорност по реда на този закон в случаите, когато пациентът не спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с лечението, поддържането, запазването, укрепването и възстановяването на здравето му, както и предписаната терапия и режим.

(3) Лекарят не носи отговорност по реда на този закон в случаите, когато пациентът:

1. не се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация, след като е бил надлежно уведомен;

2. не спазва принципа на диспансеризация при открити социално значими заболявания, по реда определен в закона и разяснени от лекуващият лекар;

3. не е дал добросъвестно необходимата информация за своето здравно състояние и е укрил такава.

Раздел III

Общи права на пациента

Чл. 116 д. (1) Правото на защита на здравето е основно право, което се гарантира при равни условия на всички граждани.

(2) Всеки пациент има право да получава възможно най-доброто медицинско обслужване съобразно нивото на развитие на медицината и научните постижения..

(3) Пациентите, които не са осигурени имат правото на медицинско обслужване, в обем и по ред, определен със закон.

Чл. 116е. (1) Всеки пациент може свободно да избира и да сменя общопрактикуващия лекар, който си е избрал.

(2) Когато лекарят или лечебното заведение не са в състояние да осигурят медицинска помощ на пациента, те са длъжни да му посочат алтернативни места за лечение.

Чл. 116 ж (1) Пациентът има право да изиска от лекуващият лекар да осигури второ лекарско мнение от друг общопрактикуващ лекар или специалист в рамките на същото лечебно заведение или групова практика.

(2) Лекуващият лекар е длъжен да потърси второ лекарско мнение в рамките на същото лечебно заведение или изпълнител на медицинска помощ, одобрен предварително от пациента.

(3) В случаите когато на пациента не може да се осигури второ лекарско мнение в същото лечебно заведение или изпълнител на медицинска помощ, той има право да смени лекуващият лекар.

(4) Ако на пациента не е било дадено правото на второ лекарско мнение и от това са произтекли вреди за него, той може да подаде жалба по реда на раздел V.

Чл. 116 з (1) Пациентът има право на първичен преглед за здравословното си състояние, когато се регистрира за пръв път при общопрактикуващ лекар или лекар по дентална медицина.

(2) Пациентът има право да получи първична помощ и лечение от личния си лекар или лекарят по дентална медицина. Той има право да получи специализирана помощ и лечение, след преценка на личния лекар или лекарят по дентална медицина за нуждата от тях, въз основа на издадено медицинско направление. Пациентът избира изпълнител на специализирана извънболнична помощ. Когато той не направи избор, изпълнителят се определя от личния лекар или лекаря по дентална медицина.

(3) Медицинската помощ се получава в лечебното заведение, където работи съответния изпълнител. Само когато състоянието на пациента налага това, изпълнителят на медицинска помощ я оказва в дома на пациента.

(4) Медицинската помощ се получава в работните часове на изпълнителя на медицинска помощ, но при повикване за неотложна или спешна помощ той трябва да се отзове незабавно по реда и условията, установени в подзаконови нормативни актове.

(5) Спешна или неотложна помощ се оказва безотказно и по всяко време на денонощието на всяко нуждаещо се лице, независимо от неговото гражданство, местожителство или статус на здравноосигурителни права. Тя се оказва на място, където възникне необходимост от нея. Всеки изпълнител на медицинска помощ е задължен да окаже такава помощ при повикване.

(6) Пациентите имат право на медицинско обслужване в съответната специализирана институция за предоставяне на социални услуги, домове за временно настаняване, домове за стари хора, приюти и домове за възрастни хора с увреждания.

(7) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да издадат на пациента направление за хоспитализация на пациента, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ.

Чл. 116 и (1) Пациентът при приемане в лечебно заведение има право на предварителна достатъчна информация относно:

1.общото си здравословно състояние;

2.. диагнозата и характера на заболяването, по повод на което е потърсил медицинска помощ, и неговата прогноза;

3. вида и обема на планираните лечебно-профилактични, диагностични и рехабилитационни дейности и ползата от тях, очакваните резултати, възможните странични ефекти и рисковете, свързани с тях;

4. диагностичните и терапевтични алтернативи, очакваните резултати от тях и рисковете, свързани с тях;

5. очакваните последици за здравето при отказ от лечение;

6. съдействието, което се изисква от пациента във връзка с и/или по време на провеждане на лечението;

(2) Информацията се предоставя на пациента на най-ранен етап, ясно и добросъвестно, по начин, съобразен с неговите възможности да я възприеме и с минимална употреба на непозната за него специална терминология.

(3) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

(4) Пациентът има право своевременно след изписването му от лечебното заведение за болнична помощ да получи устно медицинската информация, отнасяща се до здравословното му състояние, както и епикриза.

(5) Пациентът може да направи писмен отказ от правото си на информация. Отказът може да се оттегли по всяко време в писмена форма.След направен отказ пациентът получава информация само ако непознаването й може да навреди на неговото здраве или на здравето на трето лице.

(6) Пациентът, съответно неговият законен представител или лицето по ал.3 има право да даде отказ само за част от процедурите за определена медицинска интервенция. Отказът се отразява в здравното досие и се удостоверява с подпис.

(7) Изпълнителят на медицинска помощ може по изключение да не предостави на пациента информацията по ал.1, когато тя очевидно може да навреди сериозно на неговото психическо или физическо здраве. Лекуващият лекар изготвя писмена мотивировка за отказа, която прилага към здравното досие на пациента. Информацията се предоставя на пациента незабавно, след като престане да бъде опасна за здравето му.

(8) Информацията се предоставя на пациента по подходящ начин, ясно и на достъпен език, при нужда чрез използване на преводач, съобразно с неговата възраст, интелект, опит и възможност за осмисляне. Информацията се предоставя в подходящ срок преди започване извършването на манипулацията или лечението, който е достатъчен, за да може пациентът да направи свободно своя избор относно извършването им.

(9) Разпоредбите на ал.1-8 не се прилагат в случаите, когато пациентът изрично е заявил, че не желае да бъде информиран за състоянието на здравето си.

          Чл. 116 й. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
          (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
          (3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел .

(4) Третото лице – свидетел има право да изисква от лекаря информация за здравословното състояние на пациента и професионално мнение за него; да копира здравното досие на пациента и да подава жалби от името на пациента.

(5) Когато третото лице – свидетел не е роднина по права линия на пациента, то се упълномощава писмено, като пълномощното се прилага към медицинската документация

(6) В случаите, когато по ал. 1 е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(7) В случаите, когато пациентът напусне лечебното заведение без предупреждение, медицинският служител е длъжен да отбележи това обстоятелство в медицинската документация на пациента.

(8) Пациентът има право да бъде уведомен при планирано изписване от лечебното заведение.

Чл. 116 к (1) В случаите когато пациентът е малолетен или е поставен по пълно запрещение, информацията се дава на неговите родители или лицата, упражняващи родителски права, респективно настойници.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, медицинската информация се дава както на него, така и на неговите родители или лицата, упражняващи родителски права, респективно попечители.

(3) Когато пациентът е дал съгласието си или обстоятелствата го изискват, информация за здравословното му състояние и провеждането лечение следва да получат съпруга/ата и роднините на пациента по права линия без ограничения.

.116 л (1) Пациентът има право да получи от НЗОК или от нейно поделение необходимата за неговото лечение информация за изпълнителните на медицинска помощ и аптеките, сключили договор с НЗОК в съответния регион, за обема и вида, за условията, реда, времевия график и цените на получаваните здравни услуги.

(2) Пациентите имат право да получат информацията по ал. 1 за всички изпълнители на медицинска помощ в страната. Информацията се предоставя от Районния център по здравеопазване (РЦЗ), в чийто регион са регистрирани изпълнителите на медицинска.

Чл.116 м (1) Пациентът има право да получи необходимата медицинска помощ своевременно и по начин, който не води да настъпване на вредоносни последици. Това право е приложимо за всеки етап от лечението.

(2) Всяко лице има право на защита от опасности породени от лошо организирано медицинско обслужване, както и право на достъп достъп до медицинска помощ и лечение в съответствие с медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика по чл.80.

(3) При наличие на чакащи пациенти за определена медицинска услуга изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да осигури записване на чакащите в списъци, като посочи приблизителният ден и час на оказване на медицинската помощ на всеки пациент.

Чл. 116 н. (1) Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

(2) Пациентът може да бъде приет по принудителен ред в здравно заведение по предвидения от закона ред.

. (3) Принудителна медицинска се оказва:

1. когато болестта има сериозна вероятност от непосредствена или неизбежна вреда на самия пациент или на други лица;

2. болестта на лицето е тежка и неговата способност за преценка е увредена;

(4) След доброволна хоспитализация пациент може да бъде задържан със статут на принудително хоспитализиран, при условията и реда на ал. 2

(5) Основанията за принудителна хоспитализация се съобщават на пациента и семейството му или на неговия личен представител без отлагане.

Чл.116 о (1) Лекуващият лекар е длъжен да предостави на пациента информацията по чл.116а, ал.1, както и да изпълнява другите задължения по този раздел.

(2) Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения, когато потърсената медицинска помощ е извън неговата компетентност или когато върху него е упражнена принуда.

(2) По време на лечебния процес между лекар/пациент да не се допуска от страна на пациента поведение, водещо до неволно или умишлено уронване на професионалния престиж на лекаря.

Чл.116 п (1) Всеки пациент има право на избягване, а ако избягването е невъзможно - на намаляване на възможните страдания и болки на всеки етап от лечението.

(2) Изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да предприеме всички полезни мерки за избягване или намаляване на страданията и болките.

(3) На пациентите трябва да бъдат спестявани ненужни тестове и интервенции

         Чл. 116 р. На територията на Република България не се прилага евтаназия.
          Чл. 116 с. (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.
         (2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия.
         (3) По изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.
         (4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза.

Раздел IV

Право на информирано съгласие

Чл. 116 т.(1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

               (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител, настойник или попечител.
                (3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
               (4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

(5) В случаите, когато пациентът няма назначен законен представител, няма близки роднини, които да дадат информирано съгласие за лечението му и медицинският специалист прецени, че пациентът не е способен да вземе самостоятелно решение за здравето си, да разбира съдържанието и последствията от него, медицинска помощ може да бъде оказана по преценка на лекуващия лекар.

Чл. 116 у. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1. диагнозата и характера на заболяването;

2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 116 ф. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

                (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:
               1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;
               2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.
               (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Раздел V

Специални права на пациента

Чл.116 х (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

(3) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;

2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;

3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(4) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.

(5) Пациентът има право на достойна смърт.

(6) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл.116 ц (1) Пациентите - деца имат право да бъдат третирани с изключително внимание и грижи.

(2) Пациентите - деца имат право на медицинско обслужване в съответното училище, детска градина или специализирана институция за предоставяне на социални услуги по чл.26, ал.1 т.3.

(3) Пациентите - деца до 14 годишна възраст, настанени в лечебни заведения, имат право да бъдат придружавани от поне един от родителите по избор, или от лицата, упражняващи родителски права, по време на целия престой в лечебното заведение, освен в случаите, когато присъствието на родителите не е препоръчително за детето или правото на контакт е преустановено по силата на законова разпоредба.

(4) Пациентите - деца имат право на благоприятни условия за образование по време на престоя в лечебното заведение, както и да бъдат стимулирани да участват активно в специфични занимания, подходящи за възрастта им, в степен, препоръчителна от медицинска гледна точка.

(5) Пациентите - деца имат право, доколкото обстоятелствата го позволяват, на посещения от приятели по време на престоя си в лечебното заведение.

(6) Пациентите -деца имат право на избор на медицински специалист в лечебно заведение, което е с местоположение на територията на определения с Националната здравноосигурителна карта здравен район, както по настоящ адрес, така и друг лечебно заведение, което не е разположено по настоящ адрес и е най-удобно за пациента.

(7) Правата по ал.1-6 се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 116 ч (1) Всяка медицинска интервенция по отношение на недееспособни пациенти трябва да се извършва:

1. в полза на пациента;

2. след като са взети предвид неговите желания, до степента, в която те могат да се установят, в случаите, когато това е възможно

3. при ограничаване свободата на пациента до необходимия минимум за постигане на благоприятен медицински резултат.

(2) Законните представители на ограничено или пълно недееспособен пациент са длъжни преди медицинска интервенция да снабдяват медицинските специалисти с доказателство за недееспособността на пациента, освен в случаите на спешност, когато медицинската помощ трябва да бъде оказана незабавно, за да се спаси живота на пациента или да се предотврати сериозно влошаване на здравето му.

Раздел VI

Право на жалба и на защита на правата

Чл. 116 ш. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено от него лице има право да подава жалби и сигнали до РЦЗ при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

             (3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
            (4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда съответните закони за съсловните организации РЦЗ уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.
              (5) В тридневен срок от приключване на проверката РЦЗ уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

(6) За едно и също нарушение, извършено от лекар, не може да му се налагат едновременно различни санкции от различни органи, имащи право да налагат санкции в системата на здравеопазването:НЗОК, РЗЦ, Комисии по етика към съсловните организации и др.

§ 6. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения”

1.Наименованието се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.

2. В § 1 се създават т.1а и 8б:

“1а. “Медицинска помощ» е система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности (прегледи, изследвания, имунизации, лечение и др.), осигурявани от медицински специалисти.

“8а “Служебна тайна” е информацията, създавана и / или съхранявана от изпълнителите на лечебна дейност свързана със здравния статус на пациент или група пациенти, която не би увредил друг правнозащитен интерес”

3. Създава се §2:

§2 Ежегодно в бюджета на Министерство на здравеопазването се определят средства за лечение на лицата, които не са здравноосигурени. Условията и редът за разходването им се уреждат с наредба на Министерски съвет”

Законът е приет от XL Народно събрание на …………………… 2009 . и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Георги Пирински)

МОТИВИ

към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето

Необходимостта от приемането на настоящият законопроект се обуславя от значителните промени в системата на здравеопазването през последните години, което се отразява при изпълнението на държавната здравна политика, което налага допълването и усъвършенстването на нормативната уредба в частта на правата и задълженията на пациента.

С предлаганата нова уредба на правата и задълженията на пациентите се реализира социалната функция на държавата и се създават гаранции за осъществяване на основното право на гражданите за достъпна медицинска помощ и здравеопазване по чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България

С предлагания законопроект се допълва и прецизира нормативната уредба на обществените отношения, свързани с правата и задълженията на пациента, като за първи път в цялост се въвеждат четиринадесетте основни права на пациентите, определени в Европейската харта за правата на пациентите през 2002 г.

С въвеждането им се цели да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве и осигуряване на високо качество на услугите предоставяни от Националната система за здравеопазване в Република България.

Предлаганите изменения и допълнения са в следните основни направления:

1.За първи път детайлно се определят, развиват и създават гаранции за упражняването на следните права на:

- сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури провеждани по време на лечението на пациента;

- тайна и конфиденциалност;

- избягване на ненужно страдание и болка;

- достъп до високотехнологични процедури;

- достъп до медицинската документация.

- право на уважение към времето на пациента.

2.Допълва се нормативната уредба относно осигуряването на равен достъп до получаване на медицинска помощ, като за първи път изрично се определя, че не се допуска дискриминация на основата на:

- финансово положение

- местоживеене;

- вид на заболяването;

- момента на получаването на медицинска помощ.

3.Доразвиват се институтите на:

- информираното съгласие;

- достъпа до медицинска информация;

- свободен избор на лекуващ лекар;

- правото на индивидуално лечение;

- правата на спазване стандартите на качеството.

4.С цел постигане на високо качество на предлаганата медицинска помощ, със законопроекта на пациентите се възлагат и съответните задължения и отговорности, като задължението да спазва предписанията на изпълнителите на медицинска помощ във връзка с подържане, запазване, укрепване и възстановяване на здравето му да съдейства на лекщуващия го лекар с изчерпателна здравна информация, необходима за правилно диагностициране, подготвяне на подходящ лечебен план и осъществяване на необходимата медицинска интервенция.

5. За гарантиране изпълнението на правата на пациентите се Възлагат и съответните задължения и отговорности на лекарите , като участници в двустранните отношения на предоставянето на медицинска помощ.

6. За гарантиране задължението на държавата по чл.52 от КРБ, за осигуряване на равен достъп до качественно здравеопазване за всички граждани на Република България се предлага ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определят средства за лечение на лицата, които не са здравноосигурени.

Народни представители

20 март 2009 г.