Елица Тодорова zdrave.net

За д-р Божидар Нанев знаем, че е лекар с три хирургични специалности и председател на Варненската лекарска колегия. Как Вие самият бихте представил себе си?

Бих се представил като активно работещ български лекар. Преминал съм през всичките етапи на обучение на един хирург – през спешните центрове, през интензивните отделения, през националните центрове по хирургия, през доболничната и болнична помощ. Разбира се, обучението е непрекъснат процес и продължава до края на кариерата на един специалист. Работил съм в ДКЦ, продължавам да работя в голяма университетска клиника и в частна болнична структура, както с възрастни така и с деца. Имам много добра колаборация и обратна връзка с общопрактикуващите лекари. Отскоро съм и хонорован асистент в Медицински университет - Варна.  Обичам работата си и не се щадя за постигане най-добрия резултат при лечението на пациентите.

Вече седми месец съм и председател на Управителния съвет на районната колегия на БЛС във Варна. Предполагам, че ще прозвучи нескромно, но бях избран с огромно мнозинство на общото ни събрание. Имаме прекрасен колектив от колеги в Управителния съвет, ентусиасти в работата, налице е голямо доверие помежду ни. И тъй като времето не стига, се налага да се работи до късно вечер и през почивните дни.

Ваши колеги издигнаха кандидатурата Ви за председател на БЛС. В българското здравеопазване е дошло „време за мъже” - не мислите ли, че моментът е крайно неподходящ за поемане на такъв ангажимент?

Съзнавам, че условията, в които се намираме в момента, са изключително трудни и неблагоприятни за поемане на такъв ангажимент. От една страна сме пред прага на разпадане на съсловната ни организация, от друга страна сме безкрайно притиснати от неблагоприятни икономически условия и политически неразбирателства.

„Наследството”, което ще получи новото ръководство на БЛС, ще бъде тежко. И като имидж пред колегите, и като позиция пред управляващите, и вероятно в чисто финансово и техническо отношение. Но ако днес моментът е неподходящ, утре ще бъде още по-неподходящ или дори ще бъде късно.

Истина е, че аз никога сам не съм си предлагал кандидатурата. С колегите от страната и от Варна имахме много дълги и сериозни дебати, докато се реша на тази стъпка. Когато се захвана с една работа се чувствам истински ангажиран и отговорен. Може би това ги е накарало да ми предложат да бъда кандидат. Благодаря им за оказаното доверие!

Членувате ли в политическа партия? Правили ли сте опити за политическа кариера ?

Никога не съм членувал в политическа партия.  БЛС е длъжен да бъде надпартиен, политически независим. Той трябва да бъде организацията, към която политиците да се отнасят с уважение.

Вие сте практикуващ лекар, кои според Вас са основните проблеми на лекарите у нас към края на 2008 г.?

Това е много дълга тема. От една страна, основните проблеми на лекарите са проблеми както на пациентите, така и на обществото като цяло. От друга страна са налице изключително тежки вътресъсловни проблеми, произтичащи от липсата на адекватност, добронамереност и морал.

Основен проблем за лекарите в обществен аспект и за здравеопазването като цяло е конфликтът между ограничените, недостатъчни парични ресурси и необходимите разходи за добро, качествено здравеопазване. Навсякъде по света този конфликт съществува. Важното е дали се търси баланс между отделяните средства и качеството на здравните услуги.

Общ проблем за всички е и високата бюрократизация в здравеопазването и опитите всичко да бъде решавано с административни мерки. От несъразмерните наказания, налагани по формални поводи, страдат всички – болници, ДКЦ-та, индивидуални практики.

В болничната помощ основен проблем е недофинансирането на клиничните пътеки, в които не се включват отчисления за основни средства и капиталови разходи. Идеята болниците да бъдат търговски дружества, да им се плаща на парче - клинична пътека - и в същото време те да не могат да договарят цената на своя продукт, е абсурдна. Това води до трупане на дългове и ниски възнаграждения за работещите.

В специализираната доболничната помощ основен проблем е лимитирането на достъпа и ограничението на средствата, с които се разполага за изследвания. При ПИМП проблемите са ограниченията в лечебната им дейност, различните административни изисквания, 24-часовото разположение и т.н.

Други важни проблеми са липсата на условия, средства и време за подобряване квалификацията на лекарите; непълнота и несъгласуваност между отделните нормативни документи -  законови и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до здравеопазването. Проблем е непрекъснато изтичане на кадри. Всеки месец много млади и на средна възраст колеги напускат страната и започват да работят в чужбина. В същото време има приток на чужденци, които без дори да владеят български език, подават молби за регистрация в БЛС. Има недостиг на медицински сестри и специалисти по здравни грижи. Налице е дефицит и диспропорция на медицинските кадри по вид, квалификация и местоположение. И много други проблеми, разбира се.

Какви са прогнозите Ви за 2009?

Прогноза за 2009 бях направил още през лятото, на пресконференция във Варна, и тя бе, че нищо по-добро не ни чака. Тогава бе заложено за обсъждане разпределението на средствата от държавния бюджет. За здравеопазване бяха предложени 4,3%, а по-късно приети 4,17% от БВП. Малко след приемането на бюджета се прие и Национална здравна стратегия, където бе посочено, че трябва да постигнем до 2013 г. средния за Европа процент от БВП, който е 8,2%. Логиката и аритметичните пресмятания сочат, че трябва да се добавят по 0,8% годишно до 2013 г. А ние започнахме с намаление от 4,3% на 4,17%. Затова никак не съм оптимист. Единственото спасение за 2009 е, че имаме увеличение с 2% на здравноосигурителните вноски, парите от които трябва да се дадат за здравни дейности, а не да се трупат като резерв.

Бих искал да акцентирам върху още един сериозен проблем. В общественото пространство от определени хора се говори, че в здравеопазването не трябвало да се „наливат” пари, докато не се реформирало. Да, сериозни реформи са необходими и задължителни, за да вървим напред. Но е абсурдно да се признава от всички, че здравеопазването e недофинансирано, да се плаща под себестойноста на продукта и да търсим добро качество и добър резултат. Както е абсурдно да се правят реформи, без да се отделят средства за тях. Затова са нужни тези пари – за добро качество днес и по време на реформите. Защото пациентите не могат да спрат да боледуват и да ни чакат да се реформираме.

Напоследък понятието „Български лекарски съюз” като че ли се поизпразни откъм съдържание. Какво според Вас би трябвало да означава БЛС? Какви трябва да бъдат ролята и функциите му в обществото?

За съжаление това е вярно. Повечето лекари вече не се идентифицират в тази организация и не чувстват принадлежност към БЛС. Нямаше как съюзът да не се поизпразни откъм съдържание, след като се стигна до неспазване на закони и устав. На 13-и и 14-и декември 2008 се отиде дори до явна фалшификация на кворум  на върховния ни орган - Събора. Извърши се измама на редовите членове и обществото, че тъкъв „Събор” е проведен. Това за мен са престъпни деяния, уронващи престижа на съсловието.

Функциите на съюза трябва да бъдат точно такива, каквито са записани в Закона за съсловните организации и устава на организацията. БЛС ще се изпълни със съдържание, когато се върне към тези функции.

Лекарският съюз изгуби авторитета си дори сред самите лекари. Как възнамерявате да върнете доверието им в съсловната организация?

Като се промени стила на работа. Ръководството на съюза трябва да бъде съставено от лекари, които разбират проблемите на колегите си, т.е. работещи в системата лекари. Освен това трябва да се направят промени в структурата, така че конкретните въпроси касаещи ПИМП, СИМП и БП, както и проблемите на отделните специалности, да бъдат разглеждани от съответни представители и експерти на техните сдружения, а когато дойде време да се подписват договори с конкретни параметри, освен ръководството, тези представители и експерти задължително да участват с подписите си. Така този, който е преговарял на експертно ниво, ще бъде ангажиран и ще носи отговорност с подписа си. Разбирайте разширяване на автономията на отделните направления и специалности при запазване на единството на съюза. Там, където проблемите са общи за всички, трябва да бъдем единна и силна организация. Там, където има различия и специфичност на проблемите, трябва да се занимават експертите и работещите в съответната област, а ръководството на съюза да координира и синхронизира действията. Никой не трябва да има роля и да извършва действия, без да е компетентен.

В тоси смисъл ще предложа в Управителния съвет да има трима зам.-председатели, отговарящи за различните направления – ПИМП, СИМП и БП.

За или против задължителното членство в БЛС?

Определено „За”. Това може да се струва непопулярно точно при сегашното ръководство, но не трябва да става причина за отказ от възможността да се самоуправляваме. А точно в това се крие големият потенциал на БЛС. Да не говорим за силата, която може да представлява една организация на всички лекари, в сравнение с десетки сдружения на колеги, обединени по тесен признак.  Във всички развити страни лекарите задължително членуват в съсловни организации, независимо как се наричат и на какъв принцип са. В Германия е камара, във Франция е лекарски съюз с централна и регионални структури, както у нас. В Англия е лекарски съюз с единна централна, без регионални структури. Това, което знам от колеги, работещи в тези страни е, че оплакванията от бюрокрация и санкции са най-големи в Германия, докато във Франция чувството за принадлежност към свободна професия е най-голямо.

Успех или провал е фактът, че здравния министър свиква изборен събор на лекарите?

Както и да се разглежда, това е провал за самоуправлението на лекарите, защото не успяхме сами да се справим. Трябва да се срамуваме от това. Не бяхме достатъчно решителни, принципни, честни и открити като съсловна организация. Не ни бе оставен избор сами да проведем законен редовен събор, след като месеци наред под всякаква форма настоявахме за това. Накрая бяха приети промени в Закона за съсловните организации, където отново бяха дадени срокове да се справим сами и да излезем с чест от положението. Но пак не стана. Персоналната причина е известна на всички. В този смисъл възможността за свикване на събор от министъра се оказа неизбежна стъпка, още повече, че става въпрос за изпълнение на закон. Мисля, че тази стъпка трябва да се приеме от всички, за да няма разцепление и разпад на БЛС. На министъра са дадени правомощия само да насрочи, без да организира. Организацията трябва да бъде възложена пак на нас лекарите. Трябва да минем през това чистилище, за да оцелеем и да имаме възможност да се върнем към демократичните принципи на управление.

Какви ще бъдат първите ви стъпки, ако бъдете избран за председател на Лекарския съюз?

Вероятно всички очакват да бъде подписан един нов по-добър рамков договор. Ние обаче закъсняхме твърде много. Както по наша вина, така и по вина на НЗОК. По-добри финансови параметри вече едва ли могат да се договорят, бюджетът е гласуван. Но при добро желание може да се договорят текстове, оптимизиращи и улесняващи работата на лекарите, както и преразпределение на средства; при наличен ресурс - актуализация на цени. Разбира се, както е по Закона за здравното осигуряване, само върховният орган Събора може да реши дали да се подпише или не нов рамков договор. Тези разправии с касата за рамковия договор ще да ни останат като обеца на ухото. Трябва най-после да се разбере от всички, че касата само разпределя вече отделените средства за здравни услуги, а обемът, количеството на тези средства се определя от законодателя. Нашите усилия за отделяне на повече средства трябва да са насочени към парламента. А вече условията, обемите и цените ще се договарят с касата на базата на този вече гласуван общ обем средства.

Другата задължителна стъпка е да се направи ревизия и финансова проверка на всичко случило се в БЛС.

Следва подготовка и промени в устава, при които да отпаднат всички слаби текстове и да бъдат заменени с ясни правила и т.н.

Варненската колегия през последните месеци се изяви като активна опозиция на досегашния председател Андрей Кехайов. Чуха се много твърдения за конфликт на интереси и липса на финансова отчетност по време на неговото управление. Ще предприемете ли действия за разкриване на истината за тези години или смятате, че това трябва да бъде оставено в миналото и да се върви напред?

Движението напред не изключва поглед към миналото. При установяване и доказване на злоупотреби ще бъде търсена отговорност от извършителите. Нашата активна дейност не бе насочена срещу някого персонално. Тя беше и е базирана на принципна основа за спазване правила, закони и устав. Водили сме се от нравствени и морални ценности.

Защо точно сега, в този момент се анонсира Вашата кандидатура?

Защото имаме вече взето решение и смятаме, че трябва да се излезе на светло, да се заяви ясно и открито позиция, да бъде представен кандидатът, да има възможност да му се задават въпроси. Нямам какво да крия, няма причини, които да ме карат да стоя в сянка или да разчитам на задкулисни ходове. Така е при всички видове избор: кандидатите дават заявка за участие, представят платформи, представят се на избирателите, отговарят на въпроси. Мисля, че това е верният път.

Какво бихте пожелал на лекарите в България преди коледните и новогодишни празници?

В духа на Коледа бих казал:

Най-искрено искам да си пожелаем здраве!  

В професионален план винаги да изпитваме удоволствие от работата си!

Да останем добри хора, защото това е фундамента на всичко останало!

Да бъдем професионалисти и да не спираме да се учим, защото съвършенството е   непостижимо, но стремежът към него е нашия път!

Да бъдем колегиални и етични помежду си, защото никой не знае повече от нас самите, какво е да си посветен на лекарската професия!

Да бъдем морални, защото никой не е по-голям съдник от собствената ни съвест!